Символ на безхаберието: /Сит търбух - за наука глух/ ==============================================   На учителя - с любов!     И пак поемаш своята Голгота, понесъл дневник вместо кръст . . . Звънци разстрелват твоя смях. Учителю! За педагога няма междучасие В науката - светото ти причастие - с апостолите славни мериш ръст.     В началото бе слово. . . .” Те, делата, ще дойдат по реда си. Ще си спомнят след време умилени как ръката подкрепял си с търпение огромно.     Ще бъдеш многократно нараняван, от най-добрия ученик- намразен. От низките ще бъдеш унизяван, от грешките си собствени-наказан.     Един да споменава с благодарност, един в сърцето твоя лик да тури, учителю, не си живял напразно! Следата ти не ще изтрият бури. ================================================ Здравей, как си, приятелко? Как, добре ли я караш? Още ли мислиш, че свята професия имаш ти? Кажи ми! Здравей, караме някакси... Някакси даже я караме между аванс и заплата стотинките жълти броим! Налей ми чаша пълна с вяра, че светлина в тунела виждаш ти! Високо бог, далече царя... Министърът мълчи! Нали учители сме всички правата нека да си отстоим за пръв път трите синдиката като един! Нали учители сме всички на митинг пак за кой ли път стоим с една единствена надежда - да победим! Здравей, как си, приятелко! Как,нима не разбра, че освен задъжения имаме и права. Кажи ми! Здравей, карам, стачкувайки, даже страхотно я карам, щом виждам, че всеки учител рабра за това, най-после разбра! И ето как стоят нещата, стари мой приятелю... Недей да си лежиш на щата, стачкувай с нас и ти! Недей да чакаш някой друг да отстоява твоите права! Глава вдигни! Учител си! Помни това! Нали учители сме всички, правата нека да си отстоим! За пръв път трите  синдиката като един! Ще победим!!! ============================================ /П И С М О/ До Министъра на народното просвещение Копие: До Неговата Съвест Уважаеми господин Министър, Скъпи МОЙ ученико, Надявам се, че Те намирам в добро здраве и в присъщия Ти бодър и несломим дух. Ще наруша статуквото и в това време на ''искам'', ще Ти прошепна какво НЕ искам. Не искам най-голямата ми битова гордост да бъде, че през месец февруари, най-студеният зимен месец, имам разход за електрическа енергия 26 лева (при условие, че се ''отоплявам'' с ток!). Не искам ВИНАГИ между двете смени, в които преподавам, да ''обядвам'' със солети - понякога си позволявам да мечтая за сандвич. Не искам, когато след последния учебен час в дъждовната вечер тичам към автобуса, който ще ме отведе у дома, счупената спица на китайския ми чадър да се опитва да увеличи диоптъра ми. НЕ искам китайски чадър! Не искам, подскачайки шахматно по изкорубените тротоарни плочи край училището ми, които упорито искат да дублират интимния ми сутрешен тоалет, да не успея да помахам с ръка на профучаващия край мен ''Мерцедес'', отнасащ ухиления ми ученик Иван, който, току-преди малко, преди да ливне ''тихият пролетен дъжд'', упорито настояваше, че предпочита Христо Стоичков пред ''адаша'' му Ботев. А, ако искаш ми вярвай, аз се опитвах да го убеждавам в противното! Не искам В СРЯДА да обувам левия си чорап на десния крак, за да мога да ИМ кажа, че бримката от ВТОРНИК току - що се е пуснала. Не искам да окаменявам от ужас, когато мой настоящ ученик реши, че иска да ми покаже снимката на брат си, на когото съм преподавала преди седем години, и се окаже, че съм облечена със същото костюмче, с което ''се кипря'' и днес. Не искам да получавам хипертонична криза ВСЕКИ път, когато предстои мои ученици, настоящи студенти, да провеждат държавната си педагогическа практика при мен, защото ще ме срещнат пак с онова, сивото палтенце с двуредното закопчаване, което Те така добре познават. Ще ми се да вярвам, че поне на две години ще мога да си позволя да му сменям копчетата! Не искам магазините за дрехи втора употреба, да зареждат стока на 7-ми, ''щото даскалиците вземат заплата на 8-ми!'' Изведнъж поисках да износвам дрехите на своите ученички. Ще лобираш ли за мен, Господин Министър? Не искам заради онзи единствен път в месеца, когато реших, че закъснявам за работа и взех ''ТАХI”, да вървя пеш до следващата ''заплата''. Не искам да ''проявявам мъжество'', когато ме боли зъб, а да отида на зъболекар. Не искам ВСЕКИ път, когато отида на лекар, да ме разпознават, че съм учителка, поради това, че отказвам наложителния болничен лист. Не искам да рискувам живота на болния си баща, заявявайки му, че доплащам с моята ''заплата'' за неговите лекарства. Не искам моята бивша ученичка от миналата година, която ''правя сирини, госпожо'', да взема 450 срещу моите 320 за 27 години педагогически стаж. Не искам да отговарям на въпроса на майка ми: ''Как си?'' с отговора: ''Щом ти се обаждам, значи съм жива!'' Не искам да избирам между това дали да си купя животоспасяващото лекарство за 107 лева и книга. Не искам да избирам между това дали да посетя театрална постановка или да платя парното. Не искам да купувам една тоалетна хартия, вместо онези четирите, с гъбичката ''бонус''! И още, Господин Министър, не искам да мисля до 3 часа през нощта, за това, че Милен от XI „б” ми написа САМО на мен: ''Когато четете това, аз няма да съм жив.'' Не искам САМО аз да зная, че преди да дойде на училище, на Снежа й се е наложило да разтърве от ръкопашна схватка двамата си пияни родители. Не искам САМО аз да чуя, че на Калоян му се налага да извърви 40 километра пеш до съседния град, за да каже на Надя, че я обича. Не искам за това да зная САМО аз, Господин Министър, искам да го споделя с родителите на Моите ученици! Не искам... И също така не искам, Господин Министър, шофьорът със синия анцуг, снощния махмурлук и осмия клас образование да решава политиката в образованието: ''К,во й туй?! Двайси ученика, питнайси даскала!'' Нали Ти не мислиш като него, Господин Министър, защото училището не е САМО една сграда, в която едни малко странни хора работят НЕЩО! И още не искам, Господин Министър, и обещавам да не искам НИКОГА ''почивка'', ''пържола'', ''пилинг'', ''парно'',''педикюр'', ''пералня'', ''принтер'', ''профилактика'', ''премия'', ''преференции'', ''паспорт за чужбина'', ''парфюм'', ''пица'', ''портокал'', но и ''подлога'', ''поплювко'', ''полица'', ''покойник'', ''половинчат'', ''поплача'', ''похарчен'', ''предаден'' и др., Господин Министър! И даже не искам да зная за другите букви освен ''п''!!! Много ли искам, Господин Министър!? По-малко - не мога! И заради Теб! Р.S.: Забелязах, че най-употребяваният препинателен знак в написаното по-горе е ''кавички''. Затова и се подписвам така: Една Българска Учителка:.... /не се чете/... /''човек''/ http://fanny.blog.bg/viewpost.php?id=117700 ============================================== Продадоха учителската чест за 30 сребърника 15.09.07 00:21 Автор:ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ Вместо букет поднасят на образованието ни стачка!

Тези думи са нещо като опит за букет от диви цветя, набрани в неразминирано поле. Букет за моите учители, които аз продължавам да боготворя. Не вярвам някой от тях да е жив, затова ще поднеса цветята на днешните мъченици на просвещението. Но кога ще се случи това - на 15 септември (ако няма стачка) или на 24-и, или?... Господа политици, положението наистина е драматично. Защото, ако шофьорите (не вашите, разбира се) стачкуват, автобусите няма да отведат хората от един квартал в друг. Но ако учителите стачкуват, нацията не може да се придвижи от една епоха в друга. А нали това искахме... За античността един кентавър (син на Зевс) е бил върховният учител на героите. Наранен от тяхното отровно безумие, Учителят моли баща си да му отнеме безсмъртието, за да спрат непоносимите му страдания. Днес той е съзвездието "Кентавър" и някои могат да го видят нощем. За християнска Европа първоучителят е Исус Христос. Какъв урок ни преподава той, без да има предмет и часове в днешната ни учебна програма? Може ли да ни бъде полезен с проповед и пример този размирник? Излишно е да се припомнят събитията. Преди трагичния си финал Учителят призовава към неподчинение (според обвинението). Дори размахва камшик в Божия храм. Тогава не е имало стачки, но алюзията е възможна. Неотдавна гледах английски филм, който правеше модерно разследване на вината за смъртта на Исус. Равинът Каяфа, вождът на садукеите, който пръв и последен осъжда Исус, се оказва, че има сериозни основания да бъде поне частично оневинен. Христос е засегнал неговите законни бизнес интереси. Преди празника Пасха всички чада израилеви е трябвало да се изкъпят. А баните били собственост на Каяфа. Като отклонявал тълпите от ритуала, Христос сериозно ударил печалбите на големеца. И тогава това не се е прощавало. Пилат Понтийски (в качеството си на прокуратор, сиреч комисар на Европейския съюз), колкото и да си е миел ръцете, оставал по-виновен, защото знаел, че Христос е невинен, но се уплашил от размириците, които биха накърнили служебния му рейтинг в Рим. Все пак и той не може да бъде главният виновник. Отговорността за всичко носи Учителят - Исус от Назарет, който е знаел, че ще бъде предаден с целувка, осъден и разпънат, който е можел да избяга от тази съдба, да се скрие, но е останал да изпълни своя дълг, своята мисия. Тази логика е чудовищна. Тя води към кръста не разбойници, не изкупител, а самоубиец. Училища се обезлюдяват, затварят и саморазрушават. Кой им е виновен? Да не са ги строили. Неграмотността се завръща заплашително. Никой не е виновен. А където никой не е виновен, там са виновни всички. И за печално унизителното дередже на даскалите виновни няма, защото пари няма. Не, не, въпросът не е в парите. Парите ги брои ученикът Юда, не Учителят. (Впрочем Юда също е в процес на оневиняване.) А безпаричието е причина свещеното призвание да обрасне в бурените и плевелите на посредствеността. Как ще постъпят днешните учители, изправени пред своята Голгота. Как ще отговорят на въпроса защо не са избягали благоразумно от съдбата си? Защо не са станали скъпо платени чиновници, хитроумни бизнесмени, суетни културтрегери? Кръст ли носят или собствената си вина? Зная какви възражения възникват: Какви са тези смешни сравнения? Христос да не се е борил да му повишат заплатата? Истинските учители нямат моралното право да стачкуват. Ще бъде огромно заблуждение, ако решим, че днешните учители стачкуват за заплати. Това, което ще платим на учителите, ще бъде цената на нашата съвест. И това, че сме ги довели до стачка, е присъда за нас, а не за тях. Да, доблестта, мъдростта и благородството не стачкуват. Но ако не влязат в класните стаи, учителите няма да спрат работа. Те ще преподадат на нацията най-важния урок - урока по достойнство. А ако влязат, урокът щял да бъде по разум и доброта. И в двата случая може би ще разберем защо всички общества са се възхищавали и страхували от истинските учители. На последната вечеря (Тайната) Учителят измива краката на учениците си. Кой ще измие душите на днешните ученици в техния първи учебен час? Ще се яви ли учителят отново като вечното и велико чудо на възкресението, ще бъркат ли децата в раните му с неверни пръстчета? Ще се стресне ли бягащият от час Петър, виждайки Учителя, и ще Го запита ли: Къде отиваш, Господи? А Учителят ще му каже ли: Отивам да свърша работата, която ти се уплаши да свършиш. Поднасяйки своя тъжно-смешен букет, какво мога да пожелая днес на учителите, които водят преговори със своите бивши ученици? Нищо друго освен това: Учителю, иди да свършиш работата, която не свършиха те. И възпитавай по-добри ученици.

=============================================================

АЗ СЪМ УЧИТЕЛ

Джон У. Шлатър

Аз съм учител.
Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.
Аз съм много хора на много места.
Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси.
Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.
Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории.
Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.
Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.
Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви "Нагоре по стълбата, която води надолу".
Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството... Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Мойсей и Исус.
Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.
Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.

В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.

Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.

Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.

Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.

Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.

На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.

Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.

Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.

А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.

И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.

Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това.