Как така ?
Дядо рече, че когато
бил момченце като мен,
най-обичал цяло лято
да лови жабоци в плен!
Той навярно се шегува!
Гледам го - с бастун, с мустак...
Как ще цопка и ще плува,
и ще хваща жаби чак?!
Представете си го само –
дребен, с щръкнали уши
как се моли: “Мамо, мамо,
стой, носа ми избърши!”
Сядай с дядовците, дядко,
че ще ме напуши смях!
А пък той отвръща кратко:
“С тях на жмичка си играх!”
Чудни случки
Бре, каква картина чудна!
Бре, каква загадка трудна!
Мравка тегли вагонетка.
Слонче кара моторетка.
Зайо стреля с ловна пушка.
Таралеж на клон се люшка.
Риба плува по небето.
Охлюв бяга през полето.
Бре, каква картина чудна!
Бре, каква загадка трудна!
Лъчезар Станчев
Вярно ли е това?
Ягодите се ядат със сол.
Заек впрягаме до вол.
Крава връзваме на кол.
Мечка скача ръченица.
Тикви нижем в огърлица.
Косачът коси горите.
Круши раждат върбите.
Въгленът е бял, снегът е чер.
Житото ни жъне комбайнер.
Ами вярно ли е и това,
че от дъжд се пазим
с чадър над глава?
Че и бръмбарът събира мед?
Че децата не обичат сладолед?
Лъчезар Станчев
За някои кое какво е?
За някои кое какво е?
Ще ти разкажа, чедо мое.
За футболистите на двора
врата е нашият прозорец.
За Христо - рисувач старателен,
стената лист е рисувателен,
За този, който е страхлив,
е котаракът тигър див.
За Крум колиба индианска
е мамината рокля ланска.
За мъничкото му братле
е пръстът - захарно петле.
За Нонко новата ограда
е крепост - с камък я напада.
за мързеливите
труда
е най-голямата беда.
Асен Босев
Райко многознайко
-Знам бе, знам бе, знам бе, знам.
Аз професор съм голям.
Хищна птица е кълвача.
Слонът двеста метра скача.
На дърво расте пипера.
Бяла мечка срещнах вчера.
Вълците са тревопасни,
а пък зайците - опасни.
Гъбите са минерали
с цветове като кристали.
Мечките са витороги,
а бизоните - двуноги.
Жабите ядат банани,
мравки се ловят с капани.
Китовете ходят боси,
кенгуруто шапка носи.
Враната е пойна птица,
тигърът пасе пшеница.
Ех, че, ех, че многознайко
е съкласникът ни Райко.
Михаил Лъкатник